Оперативни програми

Дата на публикуване: 28.03.2022

Късно снощи в Доходното здание в Русе бе представен първият редовен брой на списанието за литература, изкуство и култура на БТА „ЛИК“ след неговото възстановяване. Изданието е изцяло посветено на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ и в точно осемдесет страници разказва историята на един от най-престижните национални и съвсем спокойно би могло да се каже световни форуми, даващ поле за изява на изгряващи или вече доказали се професионалисти в сферата на класическата музика. В списанието могат да бъдат открити още интервюта с някои от най-влиятелните специалисти в тази област на изкуството, както и уникални снимки от архива на Пресфото БТА, а също и специално предоставени фотографии от фонда на Регионалния исторически музей. Сред гостите на събитието бяха областните управител на Русе и Габрово Анатоли Станев и Ралица Манолова, кметът Пенчо Милков и неговият заместник Димитър Недев, представители на медиите, държавната и местна власт от страната, генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев и доц. Георги Лозанов, който е главен редактор на списание „ЛИК“ и директор на дирекция за знание и култура „ЛИК“ в БТА.
Областният управител Анатоли Станев обяви, че е удовлетворен, че градът, в който е роден и в който живее е място, което може да обедини и възстанови някои от най-успешните културни традиции. „Тази инициатива успешно надгражда дългогодишното партньорство на държавните и местни власти в Русе с БТА и вярвам е още един повод за гордост за всеки от нас. Уверен съм, че предстоят още много съвместни проекти, свързани с добруването на област Русе“, допълни още Станев и подчерта, че ще подкрепи всяка инициатива, посветена на културното развитие на региона. Областният управител благодари и на кмета Милков, че въпреки ежедневните трудности, пред които сме изправени, градът продължава да поддържа характерното си високо ниво на културни традиции.
Кметът на Община Русе Пенчо Милков определи изданието като поредната историческа крачка в реализирането на фестивала, като нещо наистина забележително, което остава и за следващите поколения. 
Изключително емоционални и докосващи бяха и думите на Кирил Вълчев. По неговите думи списание „ЛИК“ връща паметта за яркото присъствие на музиката в Русе. „Това е памет за истинското предназначение на човек, отличаващо го от животното, което не ходи на концерти, предназначение да осъществяваш божественото като служиш на душата си, включително като винаги избираш душата пред тялото. Ние сме събрали на площад, наречен „Свобода“, паметниците са на герой, които са избирали между свобода и смърт, не с някакви междинни решения. По стените на училищата са тези портрети, не на умело лавиращите. Затова и това списание заслужава да се нарича точно ЛИК, а не лицемерие, в него не се преценя според материалната изгода“, сподели Вълчев. Той благодари на ръководството на Община Русе за финансовата подкрепа по самото отпечатване на списанието. „Това е още едно свидетелство, че винаги се намира материално решение, ако духът знае какво търси. Нали сме точно в Доходното здание, чиято централна фигура олицетворява полета на духа, а и трябва винаги да си даваме сметка за какво са ни парите, материалното“, каза още Вълчев и даде пример за изграждането на Доходното здание, чиято идея е била да се отдава под наем в името на образованието и в името на душите на децата. 
„С неговото възстановяване се опитваме да дадем отговор на въпроса какъв е ликът на България. В годините на прехода след комунизма, това красиво лице на България, част от което са и „Мартенските музикални дни“ поизчезваше в публичното пространство в стремежа на всички за повече вложение в телесни неща отколкото в духовни. Когато Ковид-19 дойде и стана причина даже за отлагане, пропускане за една година на фестивала, когато той заплаши така драматично телата ни, това ни помогна да се вгледаме, стоейки си вкъщи, в лицата си и значението на ликът ни, на това, което изразяват лицата ни се завърна“, коментира Кирил Вълчев. Той припомни пред аудиторията и първите извънредни броеве на списанието след възстановяването му. Те са били посветени на изкуството като средство за борба с пандемията от Ковид-19, на 90-ата годишнина на писателя Антон Дончев, както и на бившия директор на БТА неповторимия Максим Минчев, който си отиде точно от Ковид-19, а също и на наградите „Аскери“, които наскоро отбелязваха 30 години. 
„Списанието започва да излиза редовно, колко е радостно, че най-сетне като че ли времето си се върна в нормалните му измерения – не да правиш „Мартенски музикални дни“ през септември или октомври, както бе миналата година. „ЛИК“ всъщност отговаря на въпроса кои сме ние, не как се казваме, не на каква възраст сме, не както най-често хората са свикнали да се представят, не с кого сме, не какво ни е занятието или образованието. В Япония има една специална дума за това какво си ти – икигай – за какво е душата ти в теб, това, за което си предназначен – няма значение нито името ти, нито всички други неща, с които най-често се описваме – това, заради което се събуждаш всяка сутрин. Отговорът е особено важен в такива дни. Като говорим за „ЛИК“ трябва да кажем, че има и лицемерие, защото това са дни, в които европейците ръкопляскаме на загиващите за свобода, без обаче никой да си помисли да застане с лицето си срещу смъртта в името на свободата. Шестваме по пролетни улици в подкрепа на гладуващи и студуващи, заради войната след като сме се нахранили добре на топло и с топла храна, за чиято топлина сме платили с пари, с които се купуват ракети и куршуми. Търсим как да осигурим комфорт за телата си, търсейки начин как да спрем да купуваме енергия от едни места, които не ни харесват в съвременния свят и да ги заместим с едни други места, които уж осъждахме довчера колко и те да не ни харесват, като например отношение към правата на отделния човек. Откупуваме с СМС-и за помощи бинтове, всъщност за гузните си съвести, че не сме готови да помогнем истински с такива средства за защита, че да не се стига до бинтове. Не искаме да слушаме велики музиканти. Слава Богу, точно този фестивал прави изключение от една друга тенденция – произхода на един композитор или съвременен музикант да започва да има значение дали ще бъде слушано това изкуство. Не искаме да слушаме велики музиканти, защото не изразяват нашето мнение, докато твърдим, че всеки трябва да чува другото мнение, даже точно нашият свят стигна до там да имаш мнение срещу природата си. Спираме медии и осъждахме, че там другаде също спират медии в едни и същи ден. Всичко това ни прави останали без памет как всичко това се случва“, коментира още генералният директор на БТА.  Той увери, че БТА ще продължи ежедневно да публикува подробна информация, посветена на културата в страната.
От своя страна доцент Георги Лозанов подчерта значението на хартиеното издание на всяка книга или списание в днешно време. „Много е хубаво да има хартиени издания, да не е всичко в Интернет. Нещо да можеш да вземеш, да пипнеш, да го занесеш вкъщи, да легнеш, да заспиш и то да ти падне до главата ти. Това е голяма привилегия, която имахме без да си даваме сметка и сега като я губим започваме да си даваме сметка“, сподели доцент Лозанов и отбеляза, че не става дума за битовия сюжет, но и в чисто културен план, защото текстът превърнат в хартиено издание се приближава до тялото. „Онзи текст е далечен в абстракцията на екрана, някъде в едно никъде, докато този текст е тук в своето пространство, част от твоя живот и от теб самия, когато е на хартия. Не само текст, но и изображението. Да продължим да даваме шанс на хартията – това е само една външна страна обаче. Важна е и паметта“, коментира главният редактор на списание „ЛИК“. „БТА фактически има едни от най-големите архиви в България и е изключителна възможност този архив да оживява отново, архив, който отразява събитията, а после самият той да се превърне в събитие. Да завъртим времето за миг наобратно, така че да можем да потечем още по-силно нататък. БТА ще продължи да съхранява паметта на нацията“, категоричен бе доц. Лозанов. 
По отношение на фестивала той отбеляза четири основни причини за неговото развитие. Това са самата музика, личностите, които е събирал през годините форума, създадените общности и разбира се духът на мястото. 

ИЗВЪНРЕДЕН БРОЙ НА „ЛИК“ РАЗКАЗВА ЗА „МАРТЕНСКИ МУЗИКАЛНИ ДНИ“