Александрина Александрова е технически сътрудник в дирекция „Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността“ в Областна администрация – Русе. Тя играе ролята и на пощальон на администрацията и както сама казва – „Писмата до областния и от областния не се изпращат сами“. Зодия „дева“, родена и израснала в Русе, Алекс завършва „Стопанско управление“ в Русенския университет и това е първата ѝ и за сега единствена работа. Започва по програма „Старт на кариерата“ през 2016 година и толкова си допада с колежката която я обучава, на която впрочем е много благодарна за отношението и положеното старание, че ѝ предлагат да остане за постоянно. Когато Алекс прочита характеристиката за свободната позиция решава, че е идеалният кандидат и така се и оказва. Първия един месец не е имала компютър и само е копирала документи, които е разнасяла по стаите на колегите, но според самата нея „хубавите неща стават бавно“.
Работата ѝ в момента се състои в това, че през ръцете и очите ѝ минават всички писма в администрация. Тя ги сортира и разпределя по различните отдели. Всеки документ или писмо трябва да има номер и да е въведен в нашата деловодна система, за да може да се следи развитието на решенията по него и да се правят справки. Колегите се шегуват, че Алекс има орлов поглед за правописни и пунктуационни грешки и никога не пропуска шанса да ги поправи. Ежедневно освен двата официални имейла обработва и кореспонденцията в плик от стандартната поща, системата за сигурно електронно връчване и електронния обмен между институциите, което са над петдесет писма. Въпреки това се шегува, че в момента работата не е толкова много, щом все още се вижда при влизане през вратата. Камарите от писма и документи за завеждане, натрупани пред нея, на моменти са били толкова високи, че буквално се е скривала зад тях и хората са можели да видят дали е в деловодството само, ако застанат в точно определен ъгъл. Сега обаче благодарение на електронното управление нещата стоят по коренно различен начин.
За интересен случай с абсурдно писмо от известен български затворник от Ловешкия затвор, чийто рожден ден наближавал, и по повод, на който той се надявал да го пуснат в родния Лясковец, разказва Алекс. До там щял да го ескортира известен български шоумен с розов кадилак, но предстоящия рожденик търсел съдействие за контакт с оркестър, който преди години слушал в Русе, и който държал да свири на празника му…
В свободното си време Алекс обича да чете. Произведение, което силно препоръчва е „Нашият човек във Хавана“ на Греъм Грийн, а тя самата в момента чете книгата с оптимистичното според нея заглавие „Ангелите ще заплачат“ на Ришард Клиш.